ИЗТЍЧАМ. Вж. изтичвам.
ИЗТЍЧАМ1, -аш, несв.; изтекà, изтечѐш, мин. св. изтѐкох, изтѐче, прич. мин. св. деят. изтѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. 1. За течност, газ и др. – тека, излизам навън, обикн. от някакъв отвор; изливам се. В самото подножие на тая грамадна, непристъпна отвесна стена зее пещера, из която изтича буйно някакъв подземен поток и се влива в Искъра. Ив. Вазов, Съч. XVII, 49–50. Тя [чешмата] бе направена от хубав дялан камък. Водата изтичаше из медна тръба на голяма струя, пълнеше кръгло каменно корито и живо шумеше. Елин Пелин Съч. V, 32. Като прошъпна трети път своята байка, баба Митра удари с яйцето коня в челото; яйцето се счупи и изтече в подложената паница. М. Георгиев, Избр. разк., 160. От улея на вършачката за 20 секунди изтичаше по 11 кг зърно. ОП, 331. При изгарянето на горивото в горивната камера се получават газове с висока температура и високо налягане, които с огромна скорост изтичат през отвора навън. Р. Радулов, РКВ, 8.
2. За река, поток, ручей и под. – водя началото си от някакво място; извирам. Моравска и Каменска реки изтичат от южните склонове на бърдото Веслец. А „България“, 26. От езерцето изтичаше ручейче и весело кривулеше между корените на вековните дървета. О. Василев, ДГ, 8. Ние завихме по десния му бряг и след малко влязохме в гористото усте, отдето изтича Рединската река. Ив. Вазов, Съч. XVII, 28. Извор ся нарича на една река мястото, отдето тя изтича из земята. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 274. Малките рекички, които изтичат от горите, са губят повечето в пясъците. С. Бобчев, ПОС (превод), 236.
3. Прен. За време, срок, период от време – преминавам, изминавам, отминавам. Първите дни в лагера се бяха сторили на децата дълги, мудни, понякога дори досадни. А ето, изтече половината от смяната, и дните забързаха. Занизаха се неусетно. Цв. Ангелов, ЧД, 226. До обед имаше още два часа. Тия два часа момчетата прекараха в малката квартална градинка. Времето изтече мъчително бавно. П. Вежинов, СО, 29. Някои [затворници] бяха лежали по десет и по петнайсет години, бяха влезли тука млади и сега, когато изтичаше срока на наказанието им, щяха да прекрачат прага на тъмницата побелели. К. Величков, ПССъч. I, 150. Мирен жетвар съм – над ниви изтече / знойният ден без почивка. Ем. Попдимитров, К, 46. Живот – сън – / изтече като тъжна песен; / изтичат дни, години – мръкна – / живота – сън – премина, хвръкна... Ц. Церковски, Съч. I, 257. Отпуската ми изтича. Δ Командировката ми изтече. Δ Мандатът му изтече.
4. За права, пълномощия и под. – преставам да действам, да съм в сила след определен момент. – Злоупотребил съм уж в битността си на кмет обществени суми. И в затвора лежах... Честно си излежах три години. И падежът на гражданските ми права изтече и сега съм пак правоспособен. Елин Пелин, Съч. IV, 267–268. Пълномощията на служебното правителство изтичат след провеждането на изборите и избиране на ново народно събрание и ново правителство.
5. Прен. За сведения, обикн. тайни – ставам достояние на друг, обикн. по непозволен начин. След две години подготовка планирахме грандиозна операция. Но изтекоха сведения и моите момчета налетяха на засада. Двама загинаха. Л. Николов, ДСС (превод) [еа]. Изтича информация за предстоящата проверка.
6. Прен. За парични средства – намалявам за кратко време и много като общ размер в бюджета на държавата или на определено домакинство. Парите изтичат, без да сме купили нещо голямо с тях. Δ Установено било, че от хазната изтичат пари.
7. За определено количество капитали, парични средства и др. – изнасям се, изразходвам се, прехвърлям се някъде, обикн. неоправдано или незаконно, като се намалява общият размер на сумите, капиталите, оставащи в държава, банка и под. Стратегията има две цели – да помогне на Европейския съюз да намали емисиите на въглероден двуокис, както и да намали милиардите евро, които всяка година изтичат в чужбина за внос на петрол и газ. Пол., 2009, бр. 293 [еа]. Всяка година от Русия изтичат капитали на стойност 20 милиарда долара. Дем., 2001, бр. 79 [еа].
8. Прен. За работоспособно население, научни кадри, квалифицирани специалисти – изнасям се, прехвърлям се, отивам да работя в чужбина. Никой не инвестира, парите и хората изтичат в чужбина, а България, независимо че на книга е част от богатия Европейски съюз, губи жизнени сокове. Тема, 2013, бр. 33 [еа]. Взетото решение ще спомогне за предотвратяването на това квалифицирана работна ръка да изтича в чужбина. Δ Български специалисти изтичат в чужбина.
9. Остар. Произтичам, произлизам. Художествените условия на слога изтичат от самите свойства на езика. Т. Шишков, ТС, 42. Две са главните начала на педагогията, на които е тя основана и от които изтичат всичките други нейни начала. Н. Бончев, Съч. I, 73. Безредиците, колкото стават по хората, изтичат из безнравствеността. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 184. Децата са дължни да почитат родителите си, но тая почит трябва да изтича от истинска любов към родителите. У, 1870, бр. 3, 35.
ИЗТЍЧАМ СЕ несв.; изтекà се св., непрех. Изтичам (в 1, 2 и 3 знач.). Сред залата се издига шадраванът, басейн със студена вода. Тя се изтича от няколко дупки, разлива се по стените отвън, събира се в улейчето и се отвежда под каменната настилка направо на улицата или в реката. Ст. Чилингиров, ПЖ, 162. Спряхме чак когато прехвърлихме стената на вълнолома и се озовахме в мрачното и мръсно място, където в морето се изтича градският канал. П. Незнакомов, МА, 102. „Тази околност [на София] е наистина дъното на едно околчесто езеро, на което водите са са изтекли през един дълбок улей.“ Лет., 1876, 135. А бдинци залягат в долината ниско / под форта; .. / Минават мъчителни дълги минути. / Врагът се смълчава, цял час се изтича. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 152–153.
◊ Изтекла ми е водата. Разг. Не съм годен за работа, остарял съм и не ме бива, не ставам вече за нищо. Изтича ми / изтече ми водата. Разг. За бременна жена – изтича ми околоплодната вода, предхождаща раждането на дете. Изтича ми от прага (крачолите). Разг. Много съм богат, имотен съм. Изтичат ми / изтекат ми очите. Обикн. св. Разг. 1. Повреждат ми се очите от много работа, плач и др. – На булката Петровица очите изтекоха от предене и тъкане. Г. Караславов, Избр. съч. X, 183. – Драго, сине, очите ти ще изтекат над тия книги. Сп. Кралевски, ВО, 110. – „Защо плачеш, дядо? Да нямаш загубен син?“ – „Имам, синко, и какъв син? Юнак, млад и зелен – сичката ми надежда и надеждата на старата му майка! Очите ѝ са изтекли от плач.“ Ц. Гинчев, ДТ, 12. 2. Със следв. изр. със съюз да. Заболяват ме очите от продължително втренчено взиране да видя някого или нещо, очаквано с голямо нетърпение. – Спиш ли? Събуди се! – Изтекоха ми очите да гледам пътищата и да го чакам, а той седнал човекът на припек и заспал. К. Константинов, П, 93. – Омръзна ми да вися в „Държавно снабдяване“, а снабдителите ми измръзнаха да стоят край Дунава и очите им изтекоха да гледат дали не идва някой шлеп. Д. Кисьов, Щ, 428. 3. По някого или нещо. Гледам продължително и захласнато някого (нещо), който (което) ме привлича силно, харесва ми се много. Много ѝ се щеше да го доведе на делото, да го тикне в очите на своята съперница... Ала тъкмо от съперницата си не посмя. Побоя се, че като я види, очите на Салчо ще изтекат по Домна. Б. Болгар, Б, 165–166. Какъв мъж бил преди, ама само преди двайсет, даже петнайсет години, такъв мъж бил, че на погребенията жените все него гледали. Изтичали им очите от гледане. Н. Драганов, ТМС, 26. Колко (много) вода изтече (ще изтече) от (до) някога. Разг. Много време измина (ще измине) от (до) даден момент, много неща се случиха, се промениха (ще се случат, ще се променят). „Паспортът е, казвам, от петдесет и трета, бе другарю, а оттогава колко вода изтече...“ Н. Хайтов, ДР, 180. След малко пак си помисли, че ще бъде много добре, ако е момче. Но и момче да е – колко вода ще изтече, докато да порасне, та да вземе и да му помага. Г. Караславов, СИ, 235. Много години се изминаха оттогава, много вода изтече и дядо ми отдавна лежи при старата круша в гробището. Хр. Максимов, СбЗР, 47. – Отдавна не съм минавал къде Нишко... Ама за туй ще говорим после, много вода ще изтече дотогава. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 163.
ИЗТЍЧАМ2, -аш, несв.; изтекà, изтечѐш, мин. св. изтѐкох, изтѐче, прич. мин. св. деят. изтѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Нар.-поет. За растение – израствам. Изтекло ми е дърво високо, / .. / дърво високо и столовато / клоне му беха във синьо небе. Нар. пес., СбВСтТ, 15. „Две лози, мамо, изтекли, / една са в друга преплели.“ Нар. пес., СбГЯ, 74. Стано Стевано, дилбер коконо! / Одила ли си скоро на пазар, / видела ли си чудо големо, / чудо големо, вита топола, / вита висока, вита изтекла. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 536. Изтекло ми тенко дръвце, коладе ле, / на доровци Димитрови. Нар. пес., СбНУ ХХIX, 5.
ИЗТЍЧАМ3, -аш, несв.; изтекà, изтечѐш, мин. св. изтѐкох, изтѐче, прич. мин. св. деят. изтѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Остар. и диал. За слънце, звезди и под. – появявам се, изгрявам. Слънцето изтичаше над Рудините и примигваше, като че излизаше из тъмнина. Ил. Волен, ДД, 111. Слънцето изтича откъм изток и като изтече и огрее, става ден. Пч, 1871, кн. 5, 67. Зорница, казват тии селци звездочетци, че всяка година я няма, а по някои години, като изтече преди зора, грее като месец светла. Г. С. Раковски, Π Ι, 22. Изтекли ми до три звезди / низпод облак над бял Дунав. Нар. пес., СбВСт, 295. – Леле, сине, леле, Миаиле, /.. / Сън сънуем, сънок ти казуем: / ясно сълнце у къре угреало, / а деница кървава изтекла, / ясен месец над бели Дунаве, / ясни дзвезди по чаршиа падли. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 518.