ИЗТЍЧВАМ, -аш, несв.; изтѝчам, -аш, св. 1. Непрех. Обикн. с предл. дο или в. Тичам до определено място или в някаква посока. Час по час двете по-големи деца – Стефчо и Марийка – изтичваха до портата и гледаха надолу по улицата, откъдето трябваше да дойде файтонът. В. Геновска, СГ, 167. От хотела изтичват неколцина господа във фракове. Св. Минков, ДА, 65. В това време някои изтичаха в помещението, изнесоха маса и стол, друг извади дивит, намериха хартия. Ст. Дичев, ЗС I, 534. Тя [Ганка] изтича навън. Гороломов поиска да я чака, после разбра, че най-добре е да си отиде. Й. Йовков, ПГ, 276. // Разг. Отивам бързо някъде. Той често изтичваше до прозореца и като поглъщаше с погледа си ширналата се пред него зелена панорама, цъкаше с език. Т. Данаилов, СбСт, 222. Гина бързо стана. Дребна, жилава, подвижна каквато си беше, тя изтича в зимника и се върна с шепа сол. Ст. Дичев, ЗС I, 77. Новата прислужница беше твърде съобразителна: тя знаеше кога да изтича до градината за зарзават. Н. Каралиева, Н, 30. Изтичах до магазина да купя хляб.
2. Прех. Изминавам известно разстояние с тичане; пробягвам. Тича няколко километра, докато отиде до вилата, и след това наново изтича същите километри, докато стигне града. Д. Кисьов, Щ, 211.