ИЗТКА̀ВАМ, -аш, несв.; изткàя, -àеш, мин. св. изткàх, св., прех. Диал. Изтъкавам. – Имаш ли малко бърдо, за кенарлия платно? Да ми го дадеш, много ти се моля... Не е много платното ми, за десетина дни ще го изткая. Д. Талев, ПК, 342. „И куца Пена, която носи по десет оки жито на воденица, си е изткала кенарено платно.“ Знан., 1875, бр. 6, 93. Изпрела ли си, изткала ли си, / изписала ли си тънки дарове, / да си подариш свекър, свекърва. Нар. пес., СбНУ X, 58. изткавам се, изткая се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)