ИЗТЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтлѐя, -ѐеш, мин. св. изтля̀х, прич. мин. св. деят. изтля̀л, -а, -о, мн. изтлѐли, св., непрех. Тлея докрай, изцяло, напълно; изтлейвам. Суровите главни съскаха, изпращяваха и към надвисналата зеленина се понасяха рой искрици, които бързо изтляваха във влажния въздух. К, 1967, кн. 7, 16. Огънят не гореше, а само пушеше и тлееше бавно, с дни, докато дървата изтлеят и се превърнат в дървени въглища. М. Марчевски, ТС, 97. Тялото ми ще положите в гроба, там ще изтлей, и пръст ще стане. П. Радов, КТБР, 86. Хубава си, моя горо, /.. / Който веднаж та погледа, / той вечно жалее, / че не може под твоите / сенки да изтлее. Л. Каравелов, Съч. I, 127.