ИЗТОВА̀РЯМ, -яш, несв.; изтовàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разтоварвам. Когато се върна Ганчо у дома си от Геранската воденица и изтовари чувалите и ги изсипа у кораба, на Ивана Минев момченцето дойде при него плачешката и му каза: „Чичо Ганчо, да дойдеш у нас, че татя го донесоха ранен“. Ц. Гинчев, ГК, 263. Едва что пристигна да си изтовари на сухо стоката, ето ти че пламна буна и стоката му всичката завлякоха. Й. Груев, СП (превод), 152. Кога се Янка събуди, / че няма Балю със нея, / че си конете изтовари / и си дарето извади. Нар. пес., СбНУ XI, 46. изтоварям се, изтоваря се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)