ЍЗТОК1, мн. няма, м. 1. Обикн. с предл. от, към, на. Една от четирите главни посоки на света – посоката, откъдето изгрява слънцето. Противоп. запад. Месецът бе започнал да избледнява, а на изток се разрастваше бавно сиянието на сребриста зора. Д. Димов, Т, 614. Разсъмваше се. Небето на изток все повече и повече побеляваше. Й. Йовков, Разк. I, 71. Всички обърнаха очите си към изток, гдето хоризонтът над морето полека-лека се обагряше с лека червена заря. Елин Пелин, ЯБЛ, 45. Питат ли ме де зората / ме й огряла първи път, / питат ли ме де й земята, / що най любя на светът? / Тамо, аз ще отговоря, / де се белий Дунав лей, / де от изток Черно море / се бунтува и светлей. Ив. Вазов, Съч. I, 27. // Геогр. Една от четирите главни посоки на света, определена от точката на линията на хоризонта, разположена срещу наблюдателя, обърнат с лице към изгрева на Слънцето в дните на равноденствието. Върху хоризонта ние означаваме четирите главни точки, наречени страни на света, а именно изток Е, запад W, север N и юг S. Астр. XI кл, 1958, 12. Изток, запад, север и юг са главните посоки на хоризонта. Геогр. V кл, 6.
2. Мястото на хоризонта, откъдето изгрява слънцето; изгрев. Изток вече пламтеше в червенина. Леки, безформени облачета се пилееха по целия хоризонт. X. Русев, ПС, 6. Изток почервеня. Притискани като че ли досега от мрака, поляните светнаха и се засмяха. Й. Йовков, АМГ, 127. Изток беше се зачервил, като тръгнахме и слънцето беше се вече подало, когато ний влязохме в лозята на Пишмана. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 21. Слънцето бе току излязло над хоризонта. Изтокът, цял озарен, пламнал в злато и лъчи, заливаше планината със светлина и тонове. Н. Попфилипов, РЛ, 52. Когато в ранна утрин изток се топи / в море от пламък златоален – / върви той [работникът] редом с бледоликите тълпи / и сам пламти от гняв запален. Хр. Смирненски, Съч. I, 29.
3. Полит. Източноевропейските държави, схващани като една общност, цялост. Всичко това добре илюстрира нежеланието на Запада и преди всичко на Вашингтон да седне около зелената маса и без предубеждение да разисква с Изтока наболелите международни въпроси. ВН, 1958, бр. 1997, 3. // Източноевропейските и азиатските страни по отношение на страните в Западна Европа. Буржоазните революции в Западна Европа завършили, а Изтокът поради своята икономическа закъснялост не бил още дораснал до тях. Ист. X кл, 154. Без съмнение и тая пречка ще бъде прегазена и немците ще осъществяват една важна и съдбоносна задача, която може да подвижи целия Изток. Бълг., 1902, бр. 448, 1.
◊ Близкият изток. Геогр. Полит. Наименование на страните в района, където се съединяват Европа, Азия и Африка. Държавите от Близкия изток. Далечният изток. Геогр. Полит. Страните и географските области, разположени в източната и югоизточната част на Азия. Взел е участие във войната и се е сражавал на Далечния изток с японците. Н. Фурнаджиев, МП, 58. Направени са обстойни проучвания в Крайния север, в Далечния изток. ВН, 1958, бр. 2051, 4.
ЍЗТОК2, мн. няма, м. Диал. Извор, източник.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.