ИЗТОМЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Поет. Който е обхванат от изтома. Тя бе жадна за прегръдки, изтомена от вечното желание за взаимност. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 40. Чифтосани пеперуди се носеха леко над зелените класове и изтомени падаха по раменете на светеца. Елин Пелин, Съч. IV, 54.