ИЗТОПЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изтопявам1 и от изтопявам се.

ИЗТОПЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изтопявам2 и от изтопявам се; стопяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)