ИЗТÒЧВАМ1, -аш, несв.; изтòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Точа, пускам да изтече течност изцяло, докрай. – Прокопах канал, източих водата и открих стар, богат рудник, останал от римско или от византийско време. X. Русев, ПЗ, 120. Когато горната вагонетка слезе долу – източват водата и поставят нов товар, а горната разтоварват и пълнят с вода от Калинското езеро. А. Каралийчев, ПД, 84. Той са усъмнил да не би в буретата да има вино или ракия. Пашата повикал българина и му запретил да го не вижда втори път в конака, а водата от буретата му заповядал да източи сред двора. З. Стоянов, ЗБВ I, 304. Они, кои имат виногради по лозя си, тие, като берат, насипват в точила гроздие, и тамо го тъпчат, източват и наливат в бъчви, положени в зимници им. Г. С. Раковски, Π Ι, 74–75.
2. С точене изпразвам някакъв съд. Източиха бъчвата и я прибраха в мазето.
3. Точа определено количество вино, ракия и др. от съда, в който се намират. Тодор ѝ [на Еленка] нищо не рече, / най я във мази накара / виното и ракията да източи. Нар. пес., СбВСт, 777. „Пишна им хляба опече, / мяра им вино източи, / тлъсто им агне заклала.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 247.
4. Изваждам, черпя с геранило вода от кладенец. Две жени източваха вода от селския геран на близкия кръстопът. Д. Ангелов, ЖС, 672. Въкрил спря до кладенеца, източи кофа вода, наплиска и освежи лицето си. Г. Караславов, ОХ IV, 78.
5. Прен. Финанс. Разг. Довеждам банка, предприятие, фирма и др. до фалит чрез неправомерно раздаване на кредити, документни измами и др., при което обикн. си присвоявам част от активите им. Един от малкото мениджъри в този бранш, който по време на прехода не се е опитал да източи завода, който управлява, а го е вдигнал на крака. Кап., 2007, бр. 27 [еа]. Кредитните милионери и банкерите, които източиха банките, трябва да си получат заслуженото. // Прен. Финанс. Разг. Изпразвам банковата сметка по чужда дебитна или кредитна карта, като с измама изтеглям цялата сума от нея. В края на декември миналата година МВР отчете, че все повече българи са станали жертва на измамници, които са източили дебитните или кредитните им карти. Най-често това става с копиран или откраднат ПИН-код. Банк., 2011, бр. 3 [еа].
6. Прен. Финанс. Разг. Присвоявам си парични средства от активи, сметки на банка, предприятие, фирма и др. по престъпен начин, с измама. Като председател на Надзорния съвет той е източил от банката около 50 – 60 млн. лв. Прокуратурата образува предварително производство по сигнал на управителя, чиято фирма е била ощетена с около 2 млн. лв. Кеш, 2005, бр. 3 [еа]. Последните двама директори са източили от завода 11 милиарда лева. Сега, 1998, бр. 290 [еа]. Водещи информационни агенции по цял свят се надпреварваха да съобщават как полицейските служби в шест страни са разбили най-голямата мрежа за клониране на банкови карти и са арестувани десетки престъпници, източили милиони евро от множество банкови сметки. Извършени бяха арести в Испания, България, Италия, САЩ, Полша и Германия. Банк., 2012, бр. 1 [еа].
7. Прен. Финанс. Разг. Придобивам неправомерно определени суми пари от върнат ми данък върху добавената стойност (ДДС), без да съм го внасял, като съм декларирал фиктивни сделки с фалшиви документи. Той е въртял бизнес с фирми фантоми, издавал е фалшиви насрещни фактури и за осем месеца е успял да източи от държавата ДДС в размер на 3 млн. лева. Банк., 2006, бр. 9 [еа].
8. Прен. Финанс. Разг. Получавам неправомерно суми от финансови програми и фондове, като декларирам фиктивна дейност и представям фалшиви документи. Двама бизнесмени в Пловдивска област са източили по програма САПАРД над 1 млн. лева. Окръжната прокуратура в града е повдигнала две обвинения срещу предприемачите, извършили документна измама при усвояването на средства по програма. Д, 2008, бр. 266 [еа].
9. Прен. Информ. Разг. Записвам компютърни програми, аудио- и видеофайлове от интернет на компютъра; свалям, тегля, изтеглям, точа. Разтърсващите проучвания през тази година пък показват, че през 2003 г. за първи път свалянето на филми е задминало по брой файлове източването на музика в цифров формат. Кап., 2004, бр. 45 [еа]. източвам се, източа се страд. До ушите ѝ стигаха слухове, че се краде от кооперативните хамбари, че се източват кооперативните бурета ракия. Н. Каралиева, Н, 142. Саламурата трябва да се източи, а сиренето да се промие с чиста студена вода. Н. Димов и др., ТМ, 197. Басейнът им [на мечките] се източва чрез дълъг канал на каменно-бетонния насип. К. Тулешков, ХЖ II, 34. Групировката вече се беше разраснала до почти неконтролируеми размери. Възникна идея да се източи една от банките и за тази цел бяха създадени редица фиктивни, кухи фирми. Н. Данева, ЧК [еа].
ИЗТÒЧВАМ СЕ несв.; изтòча се св., непрех. 1. За течност – точа се изцяло, докрай; изтичам.
2. За дим, пара, мъгла и др. – точа се, извисявам се бавно, на тънка струя; проточвам се, провличам се. Нямаше вятър, пламъкът на борината не играеше. Той се източваше в дълги, пушливи езици, сиво-червени в мастиления мрак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 133–134. От цигарата му [на селянина] се откърти запалено връхче, което падна върху потурите му. Тънък като конец дим се източи нагоре. П. Стъпов, ЖСН, 191. Из първия забой се кълбеше сиво-жълт дим, задушливата мъгла сякаш бягаше от него и повлечена от течението, бавно се източваше през вентилационната шахта. X. Русев, ПЗ, 148.
3. Прен. За път, улица, бразда и под. – простирам се надлъж; проточвам се. В крепостта улиците се източваха по-прави, набъбнали от едри, дялани камъни. Й. Вълчев, СКН, 11. От двете му [на шосето] страни се източват широки крайпътни ровове с вода. Ал. Гетман, ВС, 239. Мнозина от тия хора са изминали неизмерими пътища, ала малцина от тях са минали тоя път, който се е източил изпод обраслото с раковини дъно на дракара. А. Дончев, СВС, 13. Вървеше бавно. Пред него се източваше шосето и потъваше в мрака като в тунел. М. Яворскн, ПОББ, 56. Взря се към тяхната нива. Баща му следеше браздата, която се източваше под цървулите му. М. Яворски, ПОББ, 68.
4. Само мн. и 3 л. ед. За хора, животни – преминавам в последователен ред. Покрай пристанището премина стадо овци, после с лениви стъпки се източи керван камили и се скри зад огромните цилиндри на бензиновите резервоари. П. Бобев, К, 106. Волските и биволски обози се бяха разположили извън града и оттам се източваха по шосетата за към турската граница. Т. Харманджиев, Р, 181. Към дългата върволица на шествието, което цяло се източи на широкия друм, прииждаха и последните закъснели жени и деца. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 89–90. Но Левски мислеше само за конвоя, чиято челна колона вече бавно се източваше сред снежната вихрушка. Ст. Дичев, ЗС II, 804. Нощес младежите двама по двама ще се източат над село по зашуменото дере. Д. Марчевски, ДВ, 92.
5. Прен. Разг. За време или период от време – изминавам, преминавам, изтичам постепенно, последователно. Лятото неусетно минаваше. Претъркули се и юли. Източи се и половината на август. К. Калчев, ПИЖ, 173. Мина зимата, мина пролетта, ей го, източи се лятото. Н. Нинов, ЕШО, 78. Мина ден от месенето на калта, минаха два, източи се цяла седмица. А Тошка пак не охна, пак не легна. Г. Караславов, Тат., 217.
ИЗТÒЧВАМ2, -аш, несв.; изтòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С теглене, с точене правя нещо да добие тънка или удължена форма; изтеглям, издърпвам. Тати режеше месото, аз въртях машината, а мама държеше червата на фунията на машината, източваше надениците, внимаваше върху дебелината им. Ив. Хаджийски, БДНН II, 20. Всеки си носеше свещица. Стискаше здраво в ръката си и Братан една дебела вощеница, която майка му беше източила от восък. Ст. Даскалов, ЗС, 38–39.
2. Приготвям баница; разточвам. – Представи си сега, че на мое място лежи баба Клима и си приказвате сладко-сладко... Па да стане утре баба Клима, па да ти източи една баница... Ал. Константинов, Съч., 298. Тодора му вели, ем говори: / – Чакай, Гюро, верен побратим, / да източим две тенки баници. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 66.
3. Издърпвам, извличам нещо, обикн. нишка, с теглене отнякъде; изтеглям. – Грехота е, проклетнико! Ако ти е криво за друго, що ти е виновна божата животинка – замърмори след него баба Луканица, като източваше тънкия конец от къделята на набъбналото вече вретено. В. Нешков, Н, 413. По-късно от белите кехлибарени пашкули щяха да източат тънка като слънчев лъч копринена нишка, а от нея да изтъкат свилено платно. Д. Спространов, С, 86.
4. Протягам, проточвам нещо, обикн. част от тялото напред или нагоре; изпъвам, изопвам. Любен и Чочо боязливо приближиха и източиха вратове: върху напечения камък лежеше като лъскава жива усойница суха змийска кожа. К. Константинов, СбХ, 78. Конят източи шия и полетя като вихър към полето. Н. Тихолов, ДКД, 28. Щъркелът е едра птица. Крилата му са добре развити. Когато лети, източва шията си, обтяга краката назад и размахва широко крилата си. Зоол. VII кл, 106. – Всичко мина благополучно – прошепна Филип, като източи дългото си тяло над перваза. П. Стъпов, ГОВ, 10–11. // За растение – изпъвам, изправям нагоре (стебло, клас и под.). Слънцето напече. Оцелелите растения се стоплиха, разпериха листа, нараснаха. А след месец източиха право нагоре класовете си. П. Бобев, ГЕ, 74. Понякога пътя ти препречва повален, натежал от годините столетник с почернял дънер. Около него, източили филизи нагоре, си пробиват път към слънцето млади светлозелени фиданки. О. Бояджиев, П, 130.
ИЗТÒЧВАМ СЕ несв.; изтòча се св., непрех. 1. Разг. Изпъвам се, протягам се напред или нагоре. Очите му се свиха. Той се наведе, източи се напред, закри с ръка челото си: по медовския път идеше конник. З. Сребров, Избр. разк., 48. Ала наместо да се хвърли през редицата на партизаните и да я сграбчи, той се източи, вдигна ръка, отдаде чест. А. Каралийчев, НЗ, 79. Началникът повдигна очи и целият се източи нагоре: – Но това е... все едно протест! Ст. Даскалов, ЕС, 141.
2. За сграда – стоя изправен на голяма височина от основата си над околната среда; извисявам се, възвишавам се. Над всичките най-високо се издигаше въз могилата покритият с оловени листи купол на красивата църква Св. Възнесение със своята кула звънарница, източила се права и горда във висините на небето. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 127. Изпълнила долината, тя [мъглата] бавно пълзи по склоновете на Балкана, а високо над нея са източили снага комините на завода. ОФ, 1961, бр. 5140, 1.
3. Прен. Разг. За човек, животно или растение – израствам на височина. По изкъртените им корени виждаш, че тия борове само едно са гледали: да се източат по-високо в небето, без да стъпят здраво на почвата си. Ив. Вазов, Съч. XV, 53. Гошо бе с три години по-малък от мене, а от дете се източи строен и хубав и надмина всички по ръст. А. Михайлов, ДШ, 39. Беше завършил гимназия миналата година и неочаквано се беше източил, висок и тънък, но лицето му още пазеше детския си израз. Ем. Манов, ДСР, 301. Той обичаше всички теленца в стопанството. Марица се бе източила дълга и височка, с тънки пъргави крака. Кр. Григоров, ОНУ, 167.
4. За лице, нос, врат и под. – ставам или изглеждам по-дълъг; издължавам се, удължавам се. Промени се напоследък. Почерня, лицето му се източи и очите святкаха все уморено. М. Яворски, ХСП, 176. Добродушното му едро лице от възжълто стана бяло, източи се и се удължи. Й. Йовков, ПГ, 198. Домна вече наистина беше раздразнена. Носът ѝ се източи, брадичката ѝ се опна. Б. Болгар, Б, 21.
ИЗТÒЧВАМ3, -аш, несв.; изтòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Точа нещо, обикн. нож, сечиво и др. изцяло, докрай; наточвам. Ходехме в ковачницата под местността „Бръдо“, кога ковачът поправяше брадви и тесли, или пък ги източваше на точилото. СбАСЕП, 285. Копача изклепа и източи ръждивата мотика да изкорени многопернатий корен на зловредний тросък от бащиното си лозе. Ц. Гинчев, ДТ, 4. – Фала тебе, сестро Ангелино, / я си земи сабля димиския, / девет годин, що не е точена, / та я носи Петру Бичакчия / да източи сабля вересия. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 208.
2. Точа всички, цялото количество (обикн. ножове, сечива и др.). Ковачът източи мотиките и брадвите на цялото село. източвам се, източа се страд.
ИЗТÒЧВАМ4, -аш, несв.; изтòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За червеи – прояждам, продупчвам дърво. Чревие източили дръвото. Н. Геров, РБЯ II, 308. източвам се, източа се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.