ЍЗТОЧНОГЕРМА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до източната част на Германия.
2. Който се отнася до Източна Германия (ГДР), бивша социалистическа държава в Западна Европа, обособена след Втората световна война и която престава да съществува след падането на Берлинската стена и обединяването със Западна Германия (ФРГ). Доста широко приложение намират у нас керамичните кондензатори, произведени от източногерманските заводи. РТЕ, 1954, кн. 2 [еа]. В ЦУМ и в другите магазини са пуснати нови стоки: прахосмукачки „Омега“, източногерманско производство. ВН, 1960, бр. 2865, 2.