ЍЗТОЧНОЕВРОПЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с източната част на Европейския континент, с Източна Европа. Противоп. западноевропейски. Тя [климатичната област] обхваща Северна и Средна България, без Черноморието, заедно с принадлежащите им планини и има типичен източноевропейски климат: сравнително студена зима и относително горещо лято. П. Боянов, П, 75. Дунав заема средно място между западноевропейските и източноевропейските реки по отношение на замръзването. П. Делирадев, БГХ, 42. Източноевропейски държави.
2. Който се отнася до държавите в Източна Европа. Източноевропейски езици. Източноевропейска литература.
◊ Източноевропейско време. Астрономическо време в източната част на Европа, което обхваща редица страни като България, Румъния, Гърция и най-западната част на Русия и е с 2 часа напред спрямо гринуичкото. Неговият часовник все още е показвал източноевропейско време. Ал. Хрусанов, УОЕ (превод) [еа].