ЍЗТОЧНОРЍМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Източната римска империя, до Византия. През 480 г. източноримският император Зенон повикал прабългарите на помощ против остготите, които върлували в балканските предели на империята. Ист. X и XI кл, 26. Тяхната [на римляните] държава по едно време са раздели на две части: Западноримско и Източноримско или Византийско царство. С. Бобчев, ПОС (превод), 36. Във времято на Анастасия (491 – 518) българете четире пъти нападали на Източноримското царство. ВИ, 116.