ИЗТОЩЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изтощя и от изтощя се като прил. 1. Който е с изчерпани физически или умствени сили; изнурен. Откъм океана постоянно нахълтват топли влажни мъгли, които правят човека да се поти и да се чувствува изтощен. Г. Белев, КВА, 88. Полуголи, изтощени мъже лежаха като мъртъвци. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 192. Младата родилка лежеше изтощена и бледа, ала в погледа ѝ сияеше тиха радост. Д. Талев, СК, 47. Герман беше толкоз уморен и изтощен, щото той жалеше да може предварително да си поотпочине и да поспи няколко минути. М. Балабанов, ДБ (превод), 109.
2. За лице, тяло – който е слаб, мършав; повехнал, изпит. Бяха същински хуни – окъсани, боси, с изтощени и пръстени лица. Л. Стоянов, X, 131. Старецът го поглади дружески и по изтощеното му изпоцапано от барутен дим лице се разля широка, топла усмивка. Хр. Смирненски, Съч. III, 198. По цялото ѝ [на жената] тяло висяха смрадни дрипи, между които прозираше нечиста, изтощена и покрита с рани плът. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 49. Тая болка беше свила нейната млада и изтощена снага на купчинка. Елин Пелин, Съч. ІІ, 151.