ИЗТОЩЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Крайно изчерпване на физическите или умствени сили, голяма умора; изтощеност, изтощаване. Изморен съм до изтощение, а при това ми предстои път до гарата. Л. Стоянов, X, 160. Не ми оставаше нищо друго, освен да ходя, да ходя до изтощение – когато уморен се прибера в хотела, ще мога да заспя. Н. Драганов, ТМС, 34–35. – При най-усилената работа на обекта работи два дни и две нощи без почивка до пълно изтощение. З. Сребров, Избр. разк., 240. Пленниците останаха пак сами. Гладът ги мъчеше и краката им се подкосяваха от изтощение. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 55.
2. Прен. Икономическо западане; разорение. После изново настъпваше един къс период на добрувание, след който пак идваше нов кризис с идящите след него години на изтощение. ССГ (превод), 156. При това не трябва да забравяме икономическите катастрофи през последните години и съвършеното изтощение на страната. Г. Бенев, БК (превод), 45.