ИЗТОЩЀНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изтощен; изтощение, изтощаване, безсилие, отпадналост, изнуреност. Мъстта, която преди малко кипеше в гърдите му, сега бе сторила място на огромна изтощеност. Д. Димов, Съч. І, 243. След напрегната работа той чувстваше изтощеност.