ИЗТОЩЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изчерпва физическите или умствените сили на някого до крайна степен; изнурителен. Не стреляха и четниците – не спали цяла нощ в изтощително напрежение и като че ли искаха да използуват настъпилото затишие, за да си отдъхнат. Д. Талев, И, 127. Той [планът] струваше на Борис много безсънни нощи, изтощително и напрегнато мислене, къртовска работа с таблици и статистики. Д. Димов, Т, 53. Изтощително пътуване. Изтощителен труд.
2. Който намалява или изразходва докрай, унищожава икономическите възможности на някого или нещо. Изтощителните войни разориха дребните собственици и доведоха страната до ръба на пропастта.