ИЗТРА̀ВЯМ, -яш, несв. и св.; изтрòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Тровя голяма част или всички; отравям. Една сутрин отидох да се мия на герана и що да видя – цялата вода посиняла. Бяха хвърлили вътре пакет синка, за да ни изтровят. К. Калчев, ПИЖ, 81. – Какво е това бе? – извика той. – Не пийте, защото тези хора са решили да ни изтровят със сярна киселина! А. Каралийчев, С, 221. След него Димо глътна няколко едри глътки, разтърси глава и плю. – Това не е ракия. По-лоша е и от газ. Бака, да не си дошъл да ни изтровиш? К. Петканов, МЗК, 183.
2. Прен. Разг. Изтормозвам, измъчвам някого много, във висока степен. Сложиха ми един съквартирант, та ме изтрови. изтравям се, изтровя се страд.
ИЗТРА̀ВЯМ СЕ несв.; изтрòвя се св., непрех. 1. Само мн. или 3 л. ед. Отравяме се много или всички. – Кожухчетата не стигнаха за половината рота, баките некалайдисани, изпочукани – ще се изтровим. П. Вежинов, ВР, 163. Хората сбъркали, та вместо да ядат клубените под земята, яли „барабонките“ по стеблата на картофа и щели да се изтровят. Н. Хайтов, ШГ, 255. Приближи я [луканката] до носа си и каза: – Вмирисала се, ще я хвърля... – И таз хубава! – Мирише – упорито повтори тя. – Да вземем сега, че да се изтровим... Ив. Венков, ХКН, 77.
2. Прен. Изтормозвам се, измъчвам се много, във висока степен. – Остави се, аркадаш! Бае Джуро, случило му се нящо, та чак сега се върна. Изтрових се от яд. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 18.