ИЗТРА̀ВЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтравям и от изтравям се; отравяне. Два дни след изтравянето на глутницата той [сивият вълк] беше разкъсал една сърна, чиито останки те [Вълко и Янко] намериха по-късно. Ем. Станев, ПЕГ, 78.
