ИЗТРА̀ЙВАМ, -аш, несв.; изтрàя, -àеш, мин. св. изтрая̀х, св., прех. и непрех. 1. Разг. Запазвам се, не се развалям, докогато е необходимо, докрай. В това топло време млякото няма да изтрае и ще се вкисне. Δ Сложи месото в хладилника, за да изтрае до празника.
2. За дреха, обувки и под. – издържам на продължителна употреба, на дълго носене без да се повредя, износя. Нейната майка бе успяла да изткае платно за нова риза – дебело, здраво като кожа, да изтрае десетки години. Д. Талев, ПК, 373. Ядеше няколко пъти повече, отколкото обикновен човек, носеше на гърба си стокилограмова торба. Цървулите на краката му не изтрайваха повече от два или три дни. К. Ламбрев, СП, 354.
3. За растение, плод и под. – устоявам, издържам на неблагоприятни условия; запазвам се. През тази война те [хората] се научиха къде и как да заравят пшеницата, за да изтрае до пролетта. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 109. Горските ме предупреждаваха, че това място е диво и снеговито, че фиданките не се прихващат, а прихваналите се не изтрайват. Н. Хайтов, ПП, 30.
4. Разг. За тежко болен или ранен човек – доживявам до определено време; издържам. Тук са натъркаляни около двадесет души холерни, излегнати в полузабрава, сухи, сини, страшни. Колцина от тях ще изтраят до утре? Л. Стоянов, X, 64–65. Той се разплакал, обяснил, че внучето му бере душа и трябва веднага, ама съвсем веднага да заведе лекар. – Отива си душичката, няма да изтрае до утре... П. Вежинов, ЗНН, 122. – Но, мамо – викна Лазар с пресекнал глас. – Да вземем една кола, да я заведем в Битоля. Там има добри хекими. – В Битоля... Ако изтрае [Катерина] днес... Д. Талев, ЖС, 407.
5. Трая, понасям търпеливо, докрай нещо неприятно, устоявам на неблагоприятното въздействие на нещо; издържам, изтърпявам. Навалицата се раздвижи, жената се видя притисната между двете плътни маси. Невъзможно бе да изтрае повече: краката ѝ се вгънаха, почти падна върху ръцете на съседите си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 154. Сега го измъчваше остър глад, който скосяваше силите му. Той крачеше вече бавно, спираше се често да почива. Дали би могъл да изтрае, докато стигне до новото сборно място на отряда? П. Вежинов, НС, 164. „Пак ще ме бият“ – помисли си Матьо. Той неволно сви юмруци, сякаш това свиване на пръстите в юмруци щеше да му даде сила и твърдост да изтрае и този път мъченията. Д. Ангелов, ЖС, 60–61. „И знам, че ще страдая / за таз висока цел, / но всичко ще изтрая / и няма да се кая / за тежкия си дел.“ Ив. Вазов, Съч. I, 45.
6. Обикн. с отриц. Въздържам се да направя или да кажа нещо, за което имам голямо желание; стърпявам се, овладявам се, сдържам се, издържам, устоявам. Той [сервитьорът] тичаше назад-напред в черното си сатенено палто. Бях гладен. Не изтраях и хванах сатенената дреха за ръкава: „Кажете поне ще ми сервирате ли, за да не седя напразно“. Ем. Манов, ПС, 54–55. Дяко Костадин бавно закрачи към градината. С влажни очи погледна счупените клони. Гърдите му се издуха, обзе го гняв и повече не изтрая, даде воля на яда си, развика се: – Клони ли ще чупите? Ръцете ви ще счупя! К. Петканов, СВ, 138. Тя мълча няколко минути, после не изтрая и направо запита: – Маноле, къде е Коста? Да не сте се скарали? Ем. Станев, ИК I и II, 203. Донесли му бяха и вехтите книги. Той бе ги сложил на прозореца и не беше ги още разгънал. Но не можа да изтрае дълго, грабна ги и се скри зад къщи. Ил. Волен, РК, 62. До мен нещо изшумолява, като че ли стъпки... Тоя път няма да се обърна. Не изтрайвам и поглеждам. Л. Александрова, ИЕЩ, 328. – Гиздава е [гъбата], мисля си, съблазнителна е, ама де да знам, да не е отровна? Най-сетне не можах да изтрая – опитах я. Снагата ѝ вкусна и с нежен дъх. Г. Краев, АЗ, 55–56. Цялата следна седмица мислите ѝ бяха все около тези детски ясли. Тя научи от баба Марга къде са. В неделя не изтрая пред изкушението да ги види и тръгна нататък. Г. Райчев, ЗК, 194.
7. Диал. За новородено дете – оживявам, оцелявам, отрайвам. След Младена стрина Тота добива още шест: четири момичета и две момчета, ама них пак си ги господ прибра, не им изтраяха. М. Георгиев, Избр. разк., 230. изтрайвам се, изтрая се страд. изтрае се безл. от изтрайвам в 5 знач. Кризата беше обхванала всички. Пазарът, почти мъртъв, не се оживяваше даже в ония дни, когато селяните идваха. Купуваше се само най-необходимото и в много малки количества, колкото да се изтрае до следното идване в града. П. Спасов, ХлХ, 164. – Като ходя, добре съм уж... ама като седна, или ноще като легна – ех, боже! – че то отде се земат тие болки и как се изтрайва? Т. Влайков, Съч. II, 76.