ИЗТРА̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтраквам и от изтраквам се. В този миг се чу изтракване на врата – в дъното на пруста стоеше човек. К. Калчев, ЖП, 434. Човекът се наведе и на два пъти замахна към осветеното прозорче. Разнесе се остро изтракване по стъклото. Б. Несторов, СР, 237.