ИЗТРЀБВАМ1, -аш, несв.; изтрѐбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Унищожавам, требя много или всички, всичко; избивам, ликвидирам. Твърде често от мините идваха цели дружини рибари и ловци, които изтребваха пъстървата с бомби. Ем. Станев, ПЕГ, 5–6. Самата лисица се бе появила внезапно, само за няколко дни изтреби сума пилета. Й. Радичков, В, 132. Тия хора коренно се различаваха от ония, Хаджи Димитровите четници, които Саиб бе гонил с войски по Балкана и които бе изтребил на Бузлуджа... Ст. Дичев, ЗС II, 504. Като видя, че двете жени не се връщат, Рашид паша разбра, че това е мълчалив отговор: не мислим за никакво предаване! – Щом се водите по акъла на комитите, ще ви изтребя до един! Г. Караиванов, П, 49.
2. Диал. Изсичам или изкоренявам докрай (гора, храсти и под.); премахвам, унищожавам. Сутринта Манчо воденичарят се развъртя с търнокопа и изтреби, що имаше тръне наоколо. Т. Харманджиев, КЕД, 110–111. Какъв търняк беше, доде го изтребих, кръста ми се схвана, та съм се влачил половин година. Ст. Даскалов, БМ, 264. В моя участък има три Мойсееви бранища, навремето той е изсякъл всичката им гора. Изтребил бранището, а оставил името си. Й. Радичков, ЧП, 245. изтребвам се, изтребя се страд. и взаим. Ще ви го върнем, казаха нашите, та да видим как се изтребва рибата в чужда река. Й. Радичков, В, 140. Защо ли животните се гонят едно с друго и се изтребват, когато за всички има място. СбХ, 129. Крум свикал сичките българи и турил закон: сичките лозя да са изтребят. Т. Шишков, ИБН, 120. Стани, стани, юнак балкански, / от сън дълбок се събуди. / Срещу народа отомански / ти българите поведи! / .. / Но стига толкоз да търпим, / да бъдем пак, каквито бяхме, / ил’ всинца да се изтребим. СбДЧ, 181.
ИЗТРЀБВАМ2, -аш, несв.; изтрѐбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Почиствам, подреждам, обикн. жилище; разтребвам. Изтребихме къщата. Н. Геров, РБЯ ІІ, 311.
2. Почиствам храна, зърно от примеси. Изтребих лещата. изтребвам се, изтребя се страд.