ИЗТРЕБЍТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който изтребва, унищожава много или всичко, всички; унищожител. Колко несъобразно е била постъпила съдбата с него, като му [на Юлий II] е присъдила да носи калугерско расо, когато природата го е била създала, за да бъде завоевател и суров изтребител на човеци. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 179. Попадаше някога и на тайнствени човешки дири по снега, които чезнеха в непроходимите клекови гъсталаци на ловното бранище, но неколцината опасни изтребители на дивеча от с. Радуил той все още не успяваше да открие. Н. Хайтов, ПП, 22. Кой е запалил тоя обширен лес? Но аз сега не можах да рисувам във въображението си картината, възмутен от душа и мълвящ проклятия въз безбожната ръка на изтребителя! Ив. Вазов, Съч. XV, 90. – Но бъди ми ти, христолюбецо, глашатай на благочестието, учител на православието, гонител и изтребител на еретическата заблуда. М. Смилова, ДСВ, 205.
ИЗТРЕБЍТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Воен. Специален боен самолет за охраняване на бомбардировачи или за унищожаване, изтребване на противникова авиация. След няколко секунди в небето над Тушино стремително лети свръхзвуков самолет с делтовидни крила, след това – колона от свръхзвукови тежки бомбардировачи, съпроводени от изтребители. ВН, 1961, бр. 3066, 1. Пет бомбардировача тежко плуваха напред в лазурното небе, а около тях, по-високо и по-ниско от тях, се виеха още толкова изтребители. ОФ, 1950, бр. 1762, 4. Все по-ниско и по-ниско, в стесняващи се спирали слизаха изтребителите, а дълбоко под тях пъплеха бавно, неуловимо летящите крепости. П. Бобев, К, 90. Реактивен изтребител.
2. Летец, който служи на такъв самолет. Когато Никола Дамянов завърши школата за изтребители, пожела да дойде пак при нас. С. Северняк, ОНК, 76.