ИЗТРЕБЍТЕЛКА ж. Книж. Жена, която изтребва, избива, унищожава; унищожителка. Обр. Верешчагин рисува ужаса на войната, такава каквато е тя всъщност – изтребителка на цвета на човечеството. Худ., 1909, кн. 7, 15.
