ИЗТРЕБЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Отвл. същ. от изтребителен1; унищожителност. Тя [еловата гора] е горяла тука цели денонощия, докато пламъкът се е уморил да работи, без да е помислил някой да тури каква-годе пречка на неговата адска изтребителност. Ив. Вазов, Съч. XV, 90.