ИЗТРЕБЍТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Изтребление, изтребване. Султаните се изплашили за европейските си владения: помохамеданчили – с кърваво изтребителство – стратегичните пунктове по адриатическия бряг и по високите планински гребени. А. Страшимиров, Съч. V, 191–192.