ИЗТРЕБЛЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); изтрѐбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изтребвам1; изтребявам, изтребям. Откъм Дунава захванаха да нападат на тези страни нови народи, диви хищници, които повече от 100 годин постоянно нападаха на императорските поданици, грабеха им имота, разтуряха им жилищата и градовете, изтребляваха ги с огън и меч. М. Дринов, ППБН, 7–8. Мене ми се чини, че самото правителство е накарвало тие главорези да колат раята и да изтребляват християнското население на Балканския полуостров. П. Хитов, МП, 147. Когато турците почнаха да изтребляват българското население чрез огън и меч, за българското правителство имаше високо хуманен повод да се намеси. Пряп., 1903, бр. 39, 2. изтреблявам се, изтребя се страд. и взаим. Тие [български] паметници са съвсем редки, защото множество от тях са погинале във времената на войните, изтребляле са са даже и преднамерено от гръцкото духовенство. СбС, 64.