ИЗТРЕБЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); изтрѐбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изтребвам1; изтреблявам, изтребям. Отказал е [Върховният ловджийски съвет] на професионалните ловци да се приемат за членове на ловджийските дружества, защото те са, които най-много изтребяват лова. Бълг., 1902, бр. 483, 4. Тия малки птици [лястовиците] са много полезни, защото изтребяват много вредни буболечки. Д. Мутев, ЕИ, 51. Щом узнаха насекомото, което унищожава лозите, веднага се завзеха да го изтребяват. Пряп., 1903, бр. 83, 3. изтребявам се, изтребя се страд. и взаим. Бедний народ, угнетен и злоупотребен до висока степен, начна да ся изтребява, да гине постепенно като островитяните. П. Кисимов, ОА II (превод), 176.