ИЗТРЀБЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); изтрѐбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изтребвам1; изтреблявам, изтребявам. Между най-големите злочестини, които често сполетяват хората, спадат епидемическите и прилепчивите болести, защото като са появят в някои места, дедайси свят изтребят, а и лековете в някои случаи малко помагат. Ступ., 1875, бр. 7–8, 51. По пътя си Александър не изтребял народите и не опустошавал цели страни, както правяли дивите азиатски завоеватели. Н. Михайловски, РВИ (превод), 172. Тиберий наченал безпощадно да изтребя человеци, които му са виждали опасни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 269. изтребям се, изтребя се страд. и взаим.
– Друга (остар.) форма: изтрѐблям.