ИЗТРЕЗВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изтрезвѐя, -ѐеш, мин. св. изтрезвя̀х, прич. мин. св. деят. изтрезвял, -а, -о, мн. изтрезвѐли, св., непрех. Остар. и диал. Изтрезнявам. Той пресушава ракиеното шише, прекатурва се на една страна. – „Огън! Огън! Огън гори в града! Тичайте! – издадоха се викове из лозята от гроздоберците. Пенчо изтрезвя. Той си ококори подпухналите очи къде града. Ил. Блъсков, СК, 62–63. Дядо Кънчо видя как той – балканджията Тодоран – се прекатури, пронизан от куршума на пушката му. Той изтръпна и на минутата още изтрезвя от беса, който от месец вече бе го обхванал. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 15.
ИЗТРЕЗВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изтрезвя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя някой да стане трезвен, да изтрезнее; отрезвявам2. изтрезвявам се, изтрезвя се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.