ИЗТРЕЗНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтрезнѐя, -ѐеш, мин. св. изтрезня̀х, прич. мин. св. деят. изтрезня̀л, -а, -о, мн. изтрезнѐли, св., непрех. 1. Ставам отново трезвен, идвам на себе си след напиване; отрезнявам. Един път в седмицата те изсушаваха мокрите навуща на краката си и се напиваха здраво. После изтрезняваха на колите си в тъмни среднощи и дремеха като добитъци, тръгнали отново. Кр. Велков, СБ, 17. Той взе и да пие заедно с посетителите и по-хитрите от него го лъжеха при плащането; на другия ден, като изтрезнееше, той разбираше измамата. Ил. Волен, МДС, 142. Еньо почти не изтрезняваше. Той отваряше и затваряше кръчмата пиян. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 151. На сватбата се напи [Стоян] до самозабрава и като че ли още не беше напълно изтрезнял. Д. Талев, ПК, 9. Пиян изтрезнява, луд не изтрезнява. Погов.
2. Прен. Идвам в нормалното, в обикновеното си душевно състояние след силна възбуда или опиянение от нещо; отрезнявам. Младият поет излезе от кабинета на редактора съвсем зашеметен. Когато изтрезня от упоя на похвалите, той се ядоса на себе си. Ив. Вазов, СНЖ, 16. Какво е това неминуемо преображение на новобрачните, които още в средата на легендарния меден месец изтрезняват от романтичното пиянство на своята ергенска любов и изведнаж се превръщат в смъртни врагове? Св. Минков, РТК, 129. За едно късо време той [Лазар Глаушев] изтрезня и от печалбарската упойка. На работата в дюкяна гледаше някак покрай друго нещо, по-важно, по-значително. Д. Талев, ПК, 448. Войната, ужасите и кръвта го [д-р Загорски] накараха да изтрезнее. В. Геновска, СГ, 427.