ИЗТРЕЗНЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изтрезнявам; отрезняване. – Ти каза, че в бара поднасяли коктейли за изтрезняване? – рече тя. – Да – отговори Бимби. Смес от коняк, яйца и черен пипер с разни други гадости. Д. Димов, Т, 114. – Това е първото увлечение и в него те безумно вярват. Но по-сетне това полека-лека изчезва, настъпва едно изтрезняване. Ив. Вазов, Н, 37.