ИЗТРЕЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтрещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изтрещя̀л, -а, -о, мн. изтрещѐли, св., непрех. 1. Внезапно и за кратко време трясвам, гръмвам; изгърмявам. Трептяха червени светкавици и наблизо някъде изтрещяваше страшен гръм. Й. Йовков, ЧКГ, 278. Сигналната ракета изтрещява в тишината. Изведнъж нощта наоколо побелява. Кр. Белев, РСК, 72. Екна камбанен звън и пушките изтрещяха. Рой куршуми се изсипаха върху връхлитащия враг. Г. Караиванов, П, 57. Стрелбата на въстаниците се засили. Изтрещя и търкулната надолу бомба. Д. Талев, И, 584. Вратата отхвръкна, удари се в стената и изтрещя. Д. Кисьов, Щ, 153.
2. За клон на дърво и под. – внезапно изпращявам, изпуквам. Бай Никола, който изпървом всичко взе на шега, сега се съвзе, изстъпи се и улови брадвата за дръжката и я запрати в плета, чиито изсъхнали пръти изтрещяха. Кр. Григоров, Н, 136. Под краката на Татар Христа изтрещя сух клон. Й. Йовков, ЖС, 96.
3. Безл. изтрещява, изтрещи. Внезапно и за кратко време се разнася трясък; изтрещява се. Наблизо изтрещява. Падна гръм.
4. Прен. Жарг. Преставам да разсъждавам трезво; откачам, побърквам се. Той съвсем е изтрещял!
5. Остар. Извиквам силно на някого; изкрещявам. Просекът захванал да богува и с жаловит глас да проси от него милостиня. Търговецът го изгляда и му изтрещя: „Ти ми ся видиш здрав и як, зачто не хванеш някоя работа“. Лет., 1874, 249. – Как? – изтрещя фанариотинът, като ме погледна със страшни ококорени очи. СбНУ ХVIII, 567. – Ами нашият дядо владика що прави? – Въплътен антихрист е той, черна душа, изедник – изтрещява и Банката. Ил. Блъсков, КУ, 39.
ИЗТРЕЩЯ̀ВА СЕ несв.; изтрещѝ се св., безл. Изтрещява. Светкавица избразди потъмнелия свод, изтрещя се, па закапа дъжд. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 42.