ИЗТРЕЩЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтрещявам и от изтрещява се. При всяко изтрещяване тя трепваше под чадъра си. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 42. – Всяко изтрещяване по улицата на кола, всяко появяване на пощенски раздавач ще ме прави да трепкам. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 161.