ИЗТРИВА̀ЛКА ж. 1. Малка постелка от плат, гума и др. за изтриване на обувки, която се поставя пред прага на помещение; бърсалка. Някой досетлив човек бе поставил пред стълбите за втория етаж изтривалка за крака. Д. Димов, Т, 660. Хинкови заминаваха още в събота. Преди да тръгнат, прибраха изтривалката пред вратата, което говореше, че няма да се върнат по-рано от неделя вечер. Бр. Мормареви, ХК, 26. Къщата им е малка, спретната като кутийка. Каменната пътечка до стъпалото е пометена от сняг, върху стъпалото лежи нова парцалена изтривалка. Д. Бозаков, ДС, 35. // Метална поставка, решетка пред входна врата за изчистване на обувки от кал; стъргалка. Остеня стърга дълго цървулите си на желязната изтривалка и като се извиняваше, че ще накаля, че не е с цървулите за тази къща, натисна страхливо дръжката на вратата. Кл. Цачев, ГЗ, 87.

2. Специална гъба или парче плат и др., с което се изтриват, почистват предмети; бърсалка. Антон, който бе дежурен, бързо остави книгите под чина и затича да намокри изтривалката. Сп. Кралевски, ВО, 122. Като свърши встъпителното си слово, обърна се към черната дъска да види дали е изчистена. Стана, взе изтривалката и вече бе готов да я изтрие. Т. Харманджиев, КВ, 192. Прислужницата само кимаше одобрително и мачкаше в ръцете си голяма тъмна изтривалка. Г. Русафов, ИТБД, 262.

3. Приспособление, кесия от плат, която се използва за изтриване и измиване на тялото при къпане. По тялото засегнатите места се обтриват отново със сода върху изтривалка за баня. Хр. Мермерски и др., ППМ III, 515.


Източник: Речник на българския език (онлайн)