ИЗТРЍВАМ, -аш, несв.; изтрѝя, -ѝеш, мин. св. изтрѝх, прич. мин. страд. изтрѝт, св., прех. 1. С триене отстранявам, премахвам влага, прах, кал и др. от повърхността на нещо; избърсвам, изчиствам. Потърси кърпа да се обърше, но не намери. Откачи единия край на пояса и поиска с него да изтрие челото си. К. Петканов, П, 14. После сядаше пред малката кръгла масичка и изтриваше очилата си с едно парченце синьо кадифе. Л. Михайлова, Ж, 126. Качва се после на триножно столче, та изтрива полиците, що обграждат от три страни собата. Т. Влайков, Пр I, 11. Кожата ни е влажна и като излазяме от баня; заради това, ако искаме да не настинем, длъжни сме всякога да си изтриваме добре тялото преди да се облечем. Кр. Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 307. То [момчето] изтри обущата си, когато влезе вътре и затвори вратата. ИЗ 1874–1881, 12. Изтривам сълзите си.
2. С триене заличавам, премахвам нещо написано или нарисувано; изличавам, изтърквам. – Да я махаш! Още сега да я [картината] махаш и да я изтриеш! Й. Йовков, Ж 1945, 61. При тия мои съвети към вас, младий господине, аз имам да прибавя още и следния: да изтриете с гума моите поправки от ръкописа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 310. Този ден Пенка не бе внимавала в клас – затова бе преписала невярно задачата от черната дъска. Триеше, пишеше и пак изтриваше. П. Бобев, ЗП, 108. После хвана да стърже стената с един нож, за да ги [надписите] изтрие. Др. Цанков, ТМ (превод), 21.
3. Прен. Правя да се забрави, премахвам от мислите, чувствата нещо или някого; изличавам, заличавам. Минаха месеци, изтече година. Времето постепенно изтри спомена за девойката. Спомнях си за нея само когато ми беше много тежко. Д. Жотев, ПМИ, 57. Новите впечатления и запознанства полека-лека изтриха от съзнанието ми фигурите на двамата, взех да забравям случилото се. Др. Асенов, СВ, 27. – Съзнавах, че постъпих с него зле, жестоко в случая. И исках веднага да си поправя грешката, да изтрия някак обидата. П. Михайлов, МП, 67. Позорът си е позор! Никой вече не може да го изтрие. Ст. Даскалов, СЛ, 512. Лика на спомени нелепи / докрай из паметта изтрий, / да стане всичко дим и пепел, / с което злото те дари! Т. Траянов, Съч. ІІІ, 21.
4. Комп. Разг. Премахвам, заличавам файл или компютърна програма от твърдия диск на компютър или от външен носител на цифрова информация. Противоп. записвам. Беше си направила труда да изтрие файла от чуждия компютър, да не го четат случайни хора. О. Стоянова, ЛГ [еа].
5. Изхабявам чрез продължителна употреба; изтърквам, протривам, износвам. За да станеш истински моряк, се иска да изтриеш по палубите и по реите на корабите подметките на не един чифт моряшки ботуши. П. Незнакомов, СбХС, 252. Даскал Димитър: – Това ли е дългът, който не искат да ви заплатят раите. Вий сте ги делили помежду си, да го събирате от тях. Хаджи Куман: – Че аз защо ходих ката ден да си изтривам гащите в мезлиша. Войводата остави тези пари на чорбаджиите. П. Тодоров, Събр. пр II, 425. изтривам се, изтрия се I. Страд. от изтривам. Най-хубаво е да ся чистят зъбите със спирт, и то само четката да ся наквася и да се изтриват зъбите добре. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 15. От безпрестанно тръкание всички неща ся изтриват, дори и камъкът. Лет., 1869, 85. II. Възвр. от изтривам в 1 знач. Втори път неговото [на дядо Колю] чело се покри с едър пот и той поизтегли ръкава от ризата си, та се изтри. М. Георгиев, Избр. разк., 197. После съблече сакото, подложи врата си под студената струя. Той се изтри с пешкира. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 21–22. III. Взаим. от изтривам. Войниците се къпеха в банята и се изтриваха един друг.
ИЗТРЍВАМ СЕ несв.; изтрѝя се св., непрех. 1. За някаква материя – нарушава се видът ми, целостта ми и ставам негоден за използване вследствие на продължителна употреба; изтърквам се, износвам се, изхабявам се. Както някога, така и сега Касабов беше чист и спретнат, с висока корава яка и кордела. Само жакетът и панталоните бяха извехтели, а токовете на високите жълти обуща се бяха твърде изтрили. Ст. Дичев, ЗС I, 376–377. А лъскавото му казмирено сетре, което обличаше, когато яхнеше алестия кон и тръгнеше по селата да купува добитък, съвсем се бе изтрило. Кр. Григоров, Н, 86. Пъргова: – Гарнитурата нова, нали? Хаджиева: – Старата се беше досущ изтрила и не приличаше на новите обстоятелства. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 418–419. // Само несв. За твърдо вещество – губя част от масата си. Чистото сребро се употребява рядко, защото е меко и лесно се изтрива. По-голямо приложение имат неговите сплави с мед, никел, злато и др. Хим. ІХ кл, 1965, 68.
2. За нещо написано или нарисувано – загубвам се, изличавам се под въздействието на нещо; заличавам се, изтърквам се. Писмата им [на ръкописите] бяха ся изтриле и листата слепени на едно от дъждовете, като керпич. Ч, 1871, бр. 10, 315. // Само несв. Мога (имам свойството) да се загубя, да изчезвам. Тъй като боите се изтриват, / взел реставратор женския портрет, / и тъй като лъжите се разкриват / в живота и в изкуството – навред, / под накита натрапен от невежа, / съзрял той истинската красота. Л. Даскалова, Ст, 80.
3. Прен. Обикн. с предл. οт и в съчет. със същ. памет, съзнание и под. За спомен, събитие, случка и др. – преставам да съществувам в паметта, в съзнанието на някого; изличавам се, заличавам се, изчезвам. Не всички събития остават запечатани в нашия главен мозък. По-отдавнашните от тях като че ли непрекъснато се изтриват, за да освободят място за новите. Хората лесно забравят. С. Славчев, ЖББ, 68. Напреде му стоеше удавницата, момичето на което в манастира той беше дал златен пръстен и образа на което отдавна се беше изтрил от паметта му. А. Каралийчев, НЗ, 119. „Съвестта го гризе него“ – мислеше по-късно козарят. Но сега всичко се беше изтрило от паметта му. Мислите се пръснаха. Й. Радичков, СК, 27. Тръгнах да върша работата си и скоро всичко се изтри от съзнанието ми. К. Константинов, Избр. разк., 89. Това, що чух от теб в тоя час, / от моя ум не ще да се изтрие. К. Величков, Ад (превод), 139.
◊ Изтривам / изтрия от лицето на земята нещо. Книж. Унищожавам, премахвам напълно, обикн. държава, народ и под. – Аз ще живея до последния си дъх с вярата, че Червената армия ще ви изтрие от лицето на земята! К. Митев, ПБ, 390. Изтривам / изтрия пейките (столовете, чиновете) някъде. Разг. Неодобр. Прекарвам прекалено много време някъде без полза или в безделие. Животът му на няколко пъти бе висял на косъм, когато като полицейски стражар е преследвал престъпници, а сега доведе работата си дотам – да изтрива пейките в Гърбуновата кръчма. Д. Немиров, Д № 9, 34. А горките ученици – нашите бъдещи надежди – губят златното си время напразно, пребиват училищните прагове, изтриват голите столове, и вместо наука, учат ся на мюзевирлици. Лет., 1871, 157. Изтривам / изтрия прага (праговете) на някого или нещо. Разг. Непрекъснато и настойчиво ходя някъде или при някого с цел да измоля или постигна нещо. След като изтри праговете на този завод, инженерът се увери, че грижите на някои служители към рационализациите издишат като спукана гайда. ВН, 1960, бр. 2603, 4. И както обикновено става, много пъти ни се случваше да изтриваме гостоприемните прагове. Веднаж ние отидохме в къщата на българският поп Иван Стрибожов. Ст. Ботьов, Κ (превод), 192. Изтривам / изтрия сълзите на някого. Книж. Утешавам, успокоявам някого. Вита си отиде утешена. Младен беше доволен, че изтри сълзите ѝ. Д. Немиров, Др, 128. – И защо е царица при цар? Нали от ръцете ѝ да излазя милост и добрина? Колко глави ще измоля, колко сълзи ще изтрия, колко клетници ще се усмихнат! Ив. Вазов, Съч. XXI, 31. Изтривам си / изтрия си петите (подметките, токовете). Разг. Мъча се да уредя нещо, полагам големи усилия да постигна нещо, свързано с ходене на различни места. Изтрили ми са се веждите. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Ирон. Не изпитвам никакъв срам, станал съм съвсем безсрамен. Не мога да изтрия обувките (обущата) на някого. Разг. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности, някой ме превъзхожда. – Я погледнете колко попове, даскале, чорбаджии и други умни хора, на които той обущата не може да изтрие, хванаха ги по дюгените им и къщята им. З. Стоянов, ЗБВ III, 148. Няма да ми се изтрие устата. Разг. Обикн. с предл. ο т или със следв. и предх. изр. със съюз ако, да, като. Нищо няма да ми стане, да ми се случи, ако направя нещо, посочено в изречението. Викам му – не може така, момчето ми, иди до началствата, попитай ги, помоли им се. От едно-две навеждания няма да ти се строши кръстът, от три-четири благи, хрисими приказки няма да ти се изтрие устата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156.