ИЗТРЍСАМ1, -аш, несв.; изтресà, -ѐш, мин. св. изтрѐсох, прич. мин. св. деят. изтрѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Диал. Изтърсвам; изтресвам (Ст. Младенов, БТР). изтрисам се, изтреса се страд.
ИЗТРЍСАМ СЕ несв.; изтресà се св., непрех. Жарг. Изтърсвам се. Всяка вечер ми се изтрисат вкъщи гости.
ИЗТРЍСАМ2, -аш, несв.; изтресà, -ѐш, мин. св. изтрѐсох, св., непрех. Диал. Трясвам, изгърмявам. Ще изпратя свет Никола с гърмовете, с тресовете, да изгърми, да изтресе, да утепа силна войска. Ст. Младенов, БТР I, 950. изтриса се, изтресе се безл.