ИЗТРЍСАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изтрисам1 и от изтрисам се; изтърсване.

ИЗТРЍСАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изтрисам2 и от изтриса се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)