ИЗТРЍТОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Свойство, качество на изтрит (в 3 знач.); баналност, изтърканост. Това внимание на приятелите би ме много повече покъртило, ако да не бъркаше едно нещо. Как да ти кажа – чувството, съзнанието за привичността, машиналността и изтритостта на тия дружелюбни отношения. Ив. Вазов, Съч. ІX, 105.