ИЗТРÒВВАМ1, -аш, несв. (диал.); изтрòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изтравям, изтровям. изтроввам се, изтровя се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ИЗТРÒВВАМ2, -аш, несв. (диал.); изтрòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Допускам нива да бъде изтъпкана или изпасана от добитък. Изтровихме нивите. Н. Геров, РБЯ II, 309.
2. Допускам овца да бъде нападната и изядена от див звяр. Изтровихме овцете. Н. Геров, РБЯ II, 309. изтроввам се, изтровя се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.