ИЗТРÒНВАМ, -аш, несв.; изтрòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Оронвам, изронвам. Изтрониха гроздето. Н. Геров, РБЯ ІІ, 309. изтронвам се, изтроня се страд.
