ИЗТРОПÒЛВАМ, -аш, несв. (диал.); изтрополя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Изтрополявам. – Излез, снахо, излез, чедо, излез, поразходи се. – Аз ей сегичка! – повтаряше Станка и изтрополваше по стълбите на двора. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 141. Изтрополват пътните каруци, / тежък камион повлича прах – / работливи синове и внуци / махат, махат за привет към тях. Л. Стефанова, СКО, 38.