ИЗТРÒШВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изтрошà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изтрошавам. изтрошвам се, изтроша се страд. Други брулят с пъртове или тръскат, от което не само че плодът се натъртва и обезценява, но се изтрошват и цветните пъпки, които догодина ще ни дадат плод. Гр, 1906, бр. 13–14, 201.