ИЗТРЪБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтръбя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Тръбя веднъж или няколко пъти. Райко вече оглеждаше на всички страни полянката, издигна до устните си един крив волски рог. Преди да изтръби, от долната страна на гората се зададоха трима души. Ст. Загорчинов, ДП, 45. Изтръбява рог и влизат пратеници от Карла Великий, чрез които го вика на война с маврите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 102.