ИЗТРЪ̀ГНУВАМ, -аш, несв. (остар.); изтръ̀гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изтръ̀гнат, св., прех. Изтръгвам. Под образа на някое същество пролетта се бори с олицетворението на зимата и изтръгнува из оковите ѝ земята с животните и растенията. Ал. Теодоров-Балан, БЛ [еа]. изтръгнувам се, изтръгна се страд.
ИЗТРЪ̀ГНУВАМ СЕ несв. (остар.); изтръ̀гна се св., непрех. Изтръгвам се. Тойзи трясък громний, кой ся чуе след мълние, ще ги убие! Тя ище да излезе... у нея неволно ся изтъргнуват викове, ужасни, отчаяни. С. Радулов, ГМП (превод), 7.