ИЗТРЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; изтръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За тяло или част от тяло – временно изгубвам способността си да се движа, ставам нечувствителен или имам усещане подобно на убождания от иглички, обикн. поради продължителна неподвижност, болка, студ и др.; вдървявам се, схващам се, сковавам се. Петър още лежеше неподвижен, загледан в тавана. Стана му студено, краката и ръцете му изтръпнаха. И. Петров, НЛ, 186. Колко беше седял присвит на клона, Пенко не можеше да каже. Ръцете му измръзнаха и почнаха да изтръпват, но той продължаваше да се гуши и вслушва. П. Здравков, НД, 186. От болки кракът му бе съвсем изтръпнал и едва можеше да го движи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 445. Край вагоните минаваха железничари и аз не смеех да се помръдна вътре. Краката ми изтръпнаха, вече се вкочанясваха. Сп. Кралевски, ВО, 52.
2. Прен. Обзема ме внезапно и силно смущение, страх или тревога от появата или присъствието на някого или нещо; вцепенявам се, сковавам се, изстивам. Гледам срутената пръст и изтръпвам при мисълта, че само за една секунда щях да бъда под нея, смазан на пихтия. Л. Стоянов, X, 21. – Не бой се, не бой се – успокояваше ме той. Едва тогава се уплаших и изтръпнах. Пипнах врата си, на дланта ми следа от кръв... Чудно как съм останал жив! Кр. Григоров, ОНУ, 73. – Боа – същинска боа! – И? – И – какво да ви кажа?... Изтръпнах, изстинах, залетях назад като промушен внезапно от отровно копие! Д. Калфов, КР, 92. Войските настъпваха. / Под грозния звук на шрапнелите / изтръпнаха / и най-смелите: / в отчаяние / към небето издигнати голи ръце. Гео Милев, С, 34.