ИЗТРЪ̀ПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтръпвам. Един стар лекар им каза, че това изтръпване [на ръката] се явявало често при жени, които продължително се пазят от бременност. Л. Дилов, ПБД, 50. Двамата с Асен присядат на ръба на скалата, спущат нозе надолу. Сега я обзема заветното изтръпване пред височината. Бл. Димитрова, Лав., 113. Той мислеше за своите пленници. Той знаеше, че сега и тримата бяха като вцепенени от страх и смайване. Но изтръпването щеше да мине и те щяха да се хвърлят срещу решетките като заловени зверове. П. Вежинов, ДБ, 67.