ИЗТРЪ̀ПНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от изтръпна като прил. Който не може временно да се движи и усеща поради силно измръзване, схващане, умора и под.; вцепенен, вкочанен, вдървен. Излезе вятър. Влажните дрехи залепнаха по изтръпналия му гръб. X. Русев, ПС, 24. Щерю се беше свил зад стъпалата на трапа и се опитваше да пише с изтръпналите си пръсти върху омазнена, измачкана хартия. Д. Добревски, БКН, 57. Слезе на малкото хорище, затъпа на едно място да раздвижи изтръпналите си крака и да затопли пръстите им. К. Петканов, ДЧ, 417. Силно изплашена и тихо вайкаща се, Мина излезе от селото, хвана мекия път и запристъпя пред коня с изтръпнали нозе. Д. Ангелов, ЖС, 274.