ИЗТРЯ̀БВАМ, -аш, св., непрех. Диал. Стана или съм необходим, потребен, нужен някому; дотрябвам, потрябвам, притрябвам, затрябвам. Записал се между човешкото поселение, та ако изтрябва някому да знае где да го дири и изнамери с най-голяма вероятност. Пл, 1988, кн. 12, 13. Ако нещата в книгата са също като в живота, тогава на кого са изтрябвали тия ваши книги. Б. Райнов, ЧВУ [еа].
ИЗТРЯ̀БВА МИ св., непрех. 1. Диал. Изпитвам, имам нужда от някого или от нещо; дотрябва ми, потрябва ми, притрябва ми.
2. Разг. Пренебр. Само в мин. времена (обикн. мин. неопред. и мин. предв.). Обикн. в отриц. или възклиц. изр. Не представлявам интерес за някого, безразличен съм някому; дотрябвам, притрябвам. – Ще ти се не види и добитък, чумо ниедна – през зъби извика Перса, – да изпукат, та едно да не остане... Щом оня ще ги влачи у селския обор, изтрябвали са ми... Кр. Григоров, Н, 168. – Търсят те от хюкюмата. – За какво съм им изтрябвал? Г. Томалевски, МЧ, 23. – Кой ти е казал, че ми е изтрябвала някаква благодарност? М. Рангелова, ЖШ [еа]. Не си ми изтрябвал, ще отида без теб.
– Друга форма: изтря̀бам.