ИЗТРЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; изтря̀скам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. Рядко. Изтрещявам. Когато пътят отвъд Корудаг се наклонил към Кешан, изтряскал пищов и керванбашията се строполил мъртъв. Ст. Сивриев, ПВ, 24. Запищяха гранати: .. / А пред люнетите, .. / ей две се сблъскаха, изтряскаха и дъжд / се урна камъни и пръснати парчета. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 237.