ИЗТУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изту̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Туля, затулвам много на брой, всичко докрай или нещо изцяло; запълвам, затъквам, запушвам2. Късал трева, ту от тая, ту от оная и тулил дупките; късал и тулил, догде най-после изтулил всичките и взел та ги замазал и загладил. Христом. КМ II, 187. – Нито слама е постлана, нито аралъците са изтулени. М. Яворски, ХСП, 17. – Да повалят значи да превърнат кораба на една страна да легне и затягвание – да изтулят и поправят повреденото място. П. Кисимов, ОА I (превод), 48. изтулвам се, изтуля се страд.